в София животът тече различно. някак си обгърнат в хора и си сам. няма си ми го семейството. остана на 250 км от тук. и не говоря само за кръвното ми семейство, а за това, което си създадох. наистина ми липсват. :( но се справям някак си.
тази вечер ще ходя да послушам ПИФ. и се радвам, че Емилия ми се обади да ми каже дали ще идва. радвам се и че ми вдига и ми отговаря в кю-то. явно иска да ме отдалечи (както каза миналата седмица). скъпа, ще ти кажа нещо. срещу мен не е нужно да предприемаш такива мерки!!!!! просто трябваше да ми го кажеш веднъж, за да те разбера. но все пак прави каквто си прецениш. аз няма да се откажа от теб и всеки път ще те търся. а ти ако искаш ми отговаряй.
поне Кам се обажда. като се прибера и ще си я гушна и няма да я пусна. защото тя винаги знае кога да ми се обади. знае какво да направи. :)
и след като знам, че miss emilijohnson е по-вероятно да види това, сега ще направя едно малко лирическо отклонение за уточнение. защото не искам да остана неразбрана: това не е лична критика към теб. просто споделям мнението си и огорчението си, което ми се натрупа в последно време. знам, че си такава и това не искам и не рябва да се променя. преди молех за малко разбиране, каквото можеш да проявиш към други хора, но явно не и към мен. все едно. вече единствено ще те помоля като се виждаме да се възползваме максимално от времето, защото то и без друго ни разделя.
и така.....очаквайте скоро коментари за концерта, новини от студентски и най-вече колко ми е самотно и тъпо, и гадно, и как ще пропътувам България :)
