Там, точно там на ръба на света се беше облегнала. Скалата беше по извивките на гърба й сякаш двете бяха едно цяло. Не можех да откъсна очи от нея. Стоеше застинала с поглед вперен напред. Достолепно, единствено, младо, вечно... Величините губеха смисъл. Една неспирна въртележка от 24 кадъра, 25-тия беше лицето и. Тромпети и саксофон. Какво би направил ако попаднеш в рая? Нищо. Чисто съзерцание и болка. Паят е болка,толкова силно щастие, че всяка фибра боли. Боли ме, защото искам да изкажа еуфорията си, но няма такива думи, няма такива изразни средства. Може би само музиката е способна да раздвижи ръждясалите струни в мен. И тя.

След всичките студени душове отвътре съм толкова ръждясала, че скърцам, когато вървя. Като железният човек без сърце. Струна по струна, следва акорд и барабани, които предвождат войниците в победен марш. Послендите лъчи на уморения ден прокарват пръстите си по детското и лице. And here I am, in Philadelphia. And I’m walking in the rain. Първите джаз акорди оповестяват настъпването на нощната лудост. В другия край на залива една по една светлините се появяват. Фиестата започва- лъжливи завистливи погледи, фалшиви усмивки подканящи към похот, чревоугодничество, алчност, ленност, гняв, гордост. А погледът и остава вперен в пълната луна, там отвъд. Първа стъпка, втора стъпка. Една тревичка изшумолява. Замръзвам. Дали да не побягна назад? Какво правя, когато съм в рая? Бягам? Не. Превръщам го в свой дом.

Препоръка при четенето на този текст: за да се усети музиката в него да се слушат следните песни- Vaya Con Dios- Philadelphia, Lord help me please, One silver dollar, Puerto Rico, Time Flies, Moonshiner.

Готова съм да те чакам. I've got all the time in the world just for you.. Make me want. Make me strive for you. That's just what i need. Усещане толкова познато. Топло е като майски дъжд. Обгръща ме, притиска и изважда дъх на озон. Чувство на лекота. Целият си изпразнен. Точно като небе след порой- синьо, ефирно, детско. Мръсният въздух става прозрачен, става старопланински въздух в огнено утро. Тишината те прегръща. Гадостите нямат значение. Виждам само Freedom. Sky is green tonight. Изневиделица мравчица се прокрадва по листа. Чертае своите невидими пътища по твърдия лист.

Каква ирония- съдържанието на мен самата преплетено с бившето съдържание на картата ми (пиша върху стари бележки от банкомат). Безкрайно материалното с безкрайно абстрактното. Със сигурност след няколко часа всичко написано вече няма да е мое. То вече принадлежи на това място. Място в центъра на абсолютната лудница, което е толкова спокойно. Напомня ми на Моето си място. Някъде в центъра на процъфтяващо градче. Там е моят дом- сред колоните, бръшляна, луната и звездите.

Непреодолим копнеж по отминалото. Някога въобще ще те преодолея ли? Надали. Не искам. Станеш ли някой от миналото ми, аз ставам никой в свят на Mr. Noone. Ще отрека теб, слънчево дете. Тогава защо съм живяла? Да същесвувам в пещерната сянка? Не. Живея, за да абсорбирам топлината и да я дам като запалена кибритена клечка в треперещите ръце на Андерсеново дете. Винаги е било така и така ще бъде докато изгасна.

Не съм предполагала, мое слънчево дете, че ще срещна друго като теб. Но ето, че се случи. А досега не съм го забелязвала. Изведнъж се появи. Както паднало листо върху голата кожа, като песъчинка по мокрото солено тяло. Малко, незначително на вид, а грабващо, ако имаш сетивата.

Невероятно е как въпреки всчки гадости, които ми се случиха за последните 12 часа, да ми е толкова спокойно, хубаво и леко. само една усмивка и ме кара да си обърна погледа. нека празнуваме! И ето я мравката, отново. има нещо странно тук (сега няма да се съглася с Хамлет и да възкликна 'Има нещо гнило в Дания!') мравките са гениални творения. те нищо не оставят на случайността. понякога това е уморяващо, но много полезно. явно има нещо в мен, щом тази мравка си ме хареса. мравките са мъдри.

спи ми се. уморена съм. нямам покрив над главата си. предстои ми война. тежка, защото е най-страшнтаа- със семейството. страшна, но необходима. не ме е страх. пред очите ми е само СВОБОДА. отлаганият сблъсък ще се състои. всичко ще боли. но съм готова. грабвам копието, щита и сърцето си.

Chris Isaak. мушка пръста си в раната и започва да човърка. толкова е приятно. Never knew i'll meet someone like you. Never dreamed that i'll love somebody like you. обичам го този човек. лай на кучета. и отново това видение, което почти мога да докосна. freedom. сама. това вече съм го виждала. толкова ясно, както и своята смърт. още от деня с пистолета, след високото напрежение и скалата. в момента ме обгръща същият въздух. влиза като разтопено масло в белите ми дробове и ме кара да летя. материята е нищо- огъва се, къса се, кърви. толкова е податлива. предава те в на-неподходящия момент.

бележка. няколко дни след това се прибрах в стара загора с надеждата чрез дипломация да оправя проблемите си.