Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.
Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.
Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.
1941
Чакай ме и аз ще се върна,
просто ме чакай,
когато си тъжна,
когато дойдат жълти дъждовете,
когато завали снегът,
когато настъпи горещото лято..
Чакай ме, когато другите вече не чакат,
забравили вчерашния ден.
Чакай ме, когато отдалеч писма не идват,
когато всички вече не чакат.
Чакай ме и аз ще се върна,
не вярвай на тези, които мислят,
че е време да се забрави....
Нека да повярват и син и майка,
че мен ме няма...
нека и приятелите, седнали около огъня,
пиещи горчиво вино,
за помен на душата ми...
се уморят да ме чакат.
Не бързай да отпиваш с тях от виното...
Чакай ме и аз ще се върна.
Нека този, който не ме е чакал да каже...
"Имаше късмет"...той няма да разбере,
че около огъня със своето очакване,
ти ме спаси...
Как съм оживял ще знаем само аз и ти.
Просто ти умееше да чакаш, както никой друг.
Thursday, December 21, 2006
Monday, December 11, 2006
И този ден започна като всички останали. Все същият shit. Нямаше птички да огласят мрачната утрин, сивите облаци упорито отказваха да пропуснат и един лъч, а мръсният, напоен с отровни пари въздух притискаше прозорците.
В такъв ден няма по-добро събуждане от това майка ти с трясък да влети в стаята и да изсипе порой от 'нежни' думи по твой адрес.
- Добро утро, мамо-едвам измърморвам аз и хвърлям третата подред празна бирена бутилка за тази сутрин по нея
'Мамка му, пак пропуснах. Пък и бутилките ми взеха да свършват. Довечера трябва да взема повече'
С цялото си презрение към всичко и всеки, включително и към себе си, се строполявам от леглото и се запътвам към банята. Зелени и кафеви стъкълца се забиват в стъпалата ми, пробивайки с такава садистична наслада меката кожа, която нежно ги обгръща като майчина предгръдка.
- Или трябва да се изнеса от тук или да купувам PVC-та. Или най-накрая да уцеля онова чудовище.
Добирам се до подобието ми на баня, промивам и превързвам що годе раните, после навличам някакви дрехи и съм готова да се изнеса за няколко часа от цялата кочина. Но първо трябва да се отбия до спалнята на нашите. Днес е ред на кучката да бъде отарашена. За съжаление вече ми знаят принципа на действие.
- Майко, махни се от пътя ми. Не искам да те удрям.
- Какво пак си взимала? Гледай как са ти кървясали очите. Само пиеш и се друсаш. На нищо си заприличала (бла-бла-бла. Редовната лекция) Ама така ще е, след като движиш с онези....
- Млъкни! Нищо не знаеш. Само не продължавай, защото тогава ще хвърчиш през прозореца.
- Как можеш да ми говориш така? Аз съм те отгледала от едно парче месо...
В трето действие от трагикомедията 'Мое ежедневие' циврещата ми майка е избутана, парите са взети, една точилка се забива я в ребрата ми, я в гърба, я в крак или ръка. Следва чупене на покъщнина и хвърчаща посуда докато излизам. Как не и омръзна на тая жена да си троши сервизите. Все тая. Поне се измъкнах.
Докато вървя към 'Дрогерия' си прехвърлям списъка със задачи за днес: 1. бира 2. цигари 3. да й звънна 4. да си взема плеъра от швестъра (някой замислял ли се е сестра и прасе колко близко звучат. Много подходящо за моята [schwester- schwein] ) 5. среща с всички идиоти 6. бира (повече, че е за вкъщи). Като един отговорен млад човек в изпълнение на своите задължения се шибвам в първия изпречил ми се магазин. И тая ми се прави на отворена. Само колко мразя насилието. На излизане оставям две бележки: "Уволнете тази продавачка. Груба е към клиентите. Парите за 4 бири и 5 кутии цигари са отчетени и са в касата" и "Жена на видима възраст от 25 с фрактури на горни и долни крайници; синини в областта на гърдите. В безсъзнание в следствие от удар в сънната атрерия. P.S.:Няма нужда да ми благодарите, че ви свърших работата" А някои хора твърдят, че младите са нелюбезни и без всякакво чувство за отговорност. Пфу.
Вече заредила се запътвам към сестра ми. Не мога да издържам дълго без моето любимо бебче- плеъра, а не сестра ми. Така, със сладостната мисъл за предстоящото удоволствие музиката да рзкърти и без това приличащия ми на айран мозък, стигам до апартамента й. Мамка му, пак е сменила ключалката. Мразя да използвам насилие. Влетявам с шут, от който цялата ми нервна система е пронизана от остра болка, и директно в спалнята й. По-късно ще мисля за останалите парченца стъкла в стъпалата ми. На леглото милата ми сестра пак духа на някакъв нещастник. Сигурно след малко като бонус ще го изчука. В семейството ни е вродено да сме щедри. Значи има пари и ще взема и от нея някакви. Днес се заформя да е щастливият ми ден. Вземам си бебчето, изпразвам й портомонето и се запътвам към кухнята. Тъкмо си отварям биричка и чувам как хазяйката пищи нещо в спалнята. Горкият мъж. Сигурно се е стреснал от бабката. На мен вече не ми пука от нищо, защото слушалките са на ушите ми. Ммм, да. Tracy Chapman&Barry White- The thrill is gone. Точно chill out настроението, което ми убягва от сутринта. Взимам си биричката в ръка, като преди това съм прибавила още 3 бири в раницата, и с 'лек ден' си тръгвам. Понякога сама се учудвам как в този шибан свят мога да съм толкова вежлива.
На улицата отново прехвърлям списъка със задачи: 1.цигари (свършено) 2. бира (свършено) 3. плеъра (свършено) 4. среща с идиотите (предстои) 5. бира за вкъщи. 'Забравяш нещо, пиле. Сети се. Още не си пила толкова много.' Ами, да. От цялата тази шитня с учтивостта забравих да й се обадя. Сега трябва да давам кинти и за телефон. Момент. Този с Motorola-та съм сигурна, че с радост ще ми позволи да проведа един разговор. Все пак не може да съм единственият благороден човек на земята. Мразя насилието, а още повече мразя да разливам бира. Набирам номера и чакам. Тъът, тъът, тъът...
- Алоооо- носи се провлачено от слушалката.
Но това не е гласът на моето зайче.
- Ало. Кой се обажда? Ало
Прималява ми. Нито мога да кажа нещо, нито да затворя.
- Кой се обажда, мило?- чувам нейния глас.
- Не знам. Някакъв шибаняк. Що не си го начукаш е, прасе!
Тъът,тъът, тъът. С последни сили на духа пъхвам телефона в джоба на костюмарчето. Стъклата по ревера му ми напомнят, че вече нямам бира в ръката си. Нищо друго не ме интересува освен да си отворя нова, да запаля друга цигара и да стигна възможно най-бързо до тях. Вървя и всичко за размазва пред амен... Лежим си и гледаме небето. Сиви облаци го затулват, но те променят формата си- ту в птичка, ту в самолет.
- Ах, зайче, виж. Един лъч пробива сивата маса.
Обръщам глава и срещам блестящите й зелени очи. След малко ме облива сладостната наслада от устните й с вкус на ягоди. ....Обичам ягоди. А онази дали е усетила този вкус? Забелязала ли е колко тъжни могат да са очите й?....
- Хей, какво става? Добре ли си?
- Майка ми ме изгони.
Такава тъга не бях виждала.
- Не се притеснявай. Ще говоря с нея. А докато нещата се оправят, можеш да живееш при мен.
- Не, ти си имаш достатъчно проблеми с вашите. Не мога да...
- Заеби. Идваш и точка. С останалото ще се оправям аз.
...Мамка му тази бира свършва твърде бързо. А тя прегръща друга....
- Харесва ми, когато ме прегръщаш. Чувствам се сигурна. Утре ще дойдеш ли с мен да си потърся работа? Когато започна...
Сгушила се в мен като малко дете, тя кроеше планове за светлото бъдеще...където бяхме двете. А сега в леглото й се въргаля някаква мърла, която си няма на представа какво е да обичаш.
Времето е странно понятие. никога не е такова, каквото го искаш. Или ще бърза или ще се влачи. А с нея то не съществуваше....
Стигам до блока й. А сега какво? Ако се кача, ще ги убия и двете. Трябва да съм спокойна. Разсъждавай трезво, разсъждавай трезво, по дяволите! Може да е била сестра й. Или някоя братовчедка. Друго не може да е. Качвам се с разтуптяно сърце нагоре, чувайки смеховете им. Ще ме прегърне и ще каже "Запознайте се, това е братовчедка ми." После и трите ще се смеем на глупавите ми....Замръзнах. Братовчедите не се целуват така! Само в един момент всичко в мен умря. Втурнах се надолу. Ушите ми бучаха. Главата ми щеше да се пръсне. Всяка клетка от съществото ми крещеше.
Спрях чак, когато стигнах мястото, от където всичко започна. Бурята в главата ми не спираше- спомени, обещания, клетви. Тук и трябваше да свърши всичко.
- Мило
- Кажи, зайче.
- Искам един ден, когато...нали се сещаш...когато си отидем от този сят, и двете да лежим под това дърво.
Тези думи бяха изречени в деня с първия и последен за следващите хиляда години слънчев лъч. Волята й ще бъде изплънена. Но преди това трябва да помисля много внимателно как да изпълня всичко. Както казва Марк Твен, много е важно какви са последните ти думи. Искам всичко да е красиво, а не поредното сензационно заглавие по вестниците. Изведнъж в главата ми изникна нещо. Само трябваше да е на място, където няма да се изтрие. Счупих бутилката до мен, хванах едно стъкло и започнах да дълбая нашето дърво, точно както болката от изневярата дълбаеше сърцето ми.
Вече се смрачаваше, когато свърших. Сега само трябваше да й се обадя да дойде. А дали не е заподозряла нещо? Все пак друг път й се обаждам по-рано. Ще измисля нещо, ако се наложи. А днес се очертаваше да е хубав ден.
Слезна до града и даодх последните си кинти за още бира, цигари и телефон.
- Здрасти, зайче. Как си?
- Добре. В 'Дрогерия'-та съм. Ти къде си? Къде се губиш цял ден? Няма ли да идваш?
Обожавам припряното и гласче.
- Нормалните shits. Трябва да говоря с теб насаме.
- Ок. Ела и ще поговорим.
- Не мога. Едва се движа. Пачата днес хубаво ме подреди.
- Милото ми. Къде си? Аз ще дойда.
- Ела на нашето дърво. Аз съм близо.
- След половин час съм при теб.
Поредната цигара догаряше в ръката ми, когато тя се появи.
- Бебе- отекна звънкият й глас.
- Здравей, зайче.
- Кажи какво се случва.
- Почакай. Има време. Нека полежим и си представим звездите.
- Да знаеш, че си най-непоправимата романтичка.
Words like violence
Break the silence
Come crashing in
Into my little world
(колко подходящо за ситуацията)
Painful to me
(Обичам те, мое мило зайче)
Pierce right through me
(извадих ножа си тихо и го забих в сърцето й)
Прегърнах все още топлото й тяло, нагласих острието зад гърба си и се облегнах назад.
All I ever wanted
All I ever needed
Is here in my arms....
В такъв ден няма по-добро събуждане от това майка ти с трясък да влети в стаята и да изсипе порой от 'нежни' думи по твой адрес.
- Добро утро, мамо-едвам измърморвам аз и хвърлям третата подред празна бирена бутилка за тази сутрин по нея
'Мамка му, пак пропуснах. Пък и бутилките ми взеха да свършват. Довечера трябва да взема повече'
С цялото си презрение към всичко и всеки, включително и към себе си, се строполявам от леглото и се запътвам към банята. Зелени и кафеви стъкълца се забиват в стъпалата ми, пробивайки с такава садистична наслада меката кожа, която нежно ги обгръща като майчина предгръдка.
- Или трябва да се изнеса от тук или да купувам PVC-та. Или най-накрая да уцеля онова чудовище.
Добирам се до подобието ми на баня, промивам и превързвам що годе раните, после навличам някакви дрехи и съм готова да се изнеса за няколко часа от цялата кочина. Но първо трябва да се отбия до спалнята на нашите. Днес е ред на кучката да бъде отарашена. За съжаление вече ми знаят принципа на действие.
- Майко, махни се от пътя ми. Не искам да те удрям.
- Какво пак си взимала? Гледай как са ти кървясали очите. Само пиеш и се друсаш. На нищо си заприличала (бла-бла-бла. Редовната лекция) Ама така ще е, след като движиш с онези....
- Млъкни! Нищо не знаеш. Само не продължавай, защото тогава ще хвърчиш през прозореца.
- Как можеш да ми говориш така? Аз съм те отгледала от едно парче месо...
В трето действие от трагикомедията 'Мое ежедневие' циврещата ми майка е избутана, парите са взети, една точилка се забива я в ребрата ми, я в гърба, я в крак или ръка. Следва чупене на покъщнина и хвърчаща посуда докато излизам. Как не и омръзна на тая жена да си троши сервизите. Все тая. Поне се измъкнах.
Докато вървя към 'Дрогерия' си прехвърлям списъка със задачи за днес: 1. бира 2. цигари 3. да й звънна 4. да си взема плеъра от швестъра (някой замислял ли се е сестра и прасе колко близко звучат. Много подходящо за моята [schwester- schwein] ) 5. среща с всички идиоти 6. бира (повече, че е за вкъщи). Като един отговорен млад човек в изпълнение на своите задължения се шибвам в първия изпречил ми се магазин. И тая ми се прави на отворена. Само колко мразя насилието. На излизане оставям две бележки: "Уволнете тази продавачка. Груба е към клиентите. Парите за 4 бири и 5 кутии цигари са отчетени и са в касата" и "Жена на видима възраст от 25 с фрактури на горни и долни крайници; синини в областта на гърдите. В безсъзнание в следствие от удар в сънната атрерия. P.S.:Няма нужда да ми благодарите, че ви свърших работата" А някои хора твърдят, че младите са нелюбезни и без всякакво чувство за отговорност. Пфу.
Вече заредила се запътвам към сестра ми. Не мога да издържам дълго без моето любимо бебче- плеъра, а не сестра ми. Така, със сладостната мисъл за предстоящото удоволствие музиката да рзкърти и без това приличащия ми на айран мозък, стигам до апартамента й. Мамка му, пак е сменила ключалката. Мразя да използвам насилие. Влетявам с шут, от който цялата ми нервна система е пронизана от остра болка, и директно в спалнята й. По-късно ще мисля за останалите парченца стъкла в стъпалата ми. На леглото милата ми сестра пак духа на някакъв нещастник. Сигурно след малко като бонус ще го изчука. В семейството ни е вродено да сме щедри. Значи има пари и ще взема и от нея някакви. Днес се заформя да е щастливият ми ден. Вземам си бебчето, изпразвам й портомонето и се запътвам към кухнята. Тъкмо си отварям биричка и чувам как хазяйката пищи нещо в спалнята. Горкият мъж. Сигурно се е стреснал от бабката. На мен вече не ми пука от нищо, защото слушалките са на ушите ми. Ммм, да. Tracy Chapman&Barry White- The thrill is gone. Точно chill out настроението, което ми убягва от сутринта. Взимам си биричката в ръка, като преди това съм прибавила още 3 бири в раницата, и с 'лек ден' си тръгвам. Понякога сама се учудвам как в този шибан свят мога да съм толкова вежлива.
На улицата отново прехвърлям списъка със задачи: 1.цигари (свършено) 2. бира (свършено) 3. плеъра (свършено) 4. среща с идиотите (предстои) 5. бира за вкъщи. 'Забравяш нещо, пиле. Сети се. Още не си пила толкова много.' Ами, да. От цялата тази шитня с учтивостта забравих да й се обадя. Сега трябва да давам кинти и за телефон. Момент. Този с Motorola-та съм сигурна, че с радост ще ми позволи да проведа един разговор. Все пак не може да съм единственият благороден човек на земята. Мразя насилието, а още повече мразя да разливам бира. Набирам номера и чакам. Тъът, тъът, тъът...
- Алоооо- носи се провлачено от слушалката.
Но това не е гласът на моето зайче.
- Ало. Кой се обажда? Ало
Прималява ми. Нито мога да кажа нещо, нито да затворя.
- Кой се обажда, мило?- чувам нейния глас.
- Не знам. Някакъв шибаняк. Що не си го начукаш е, прасе!
Тъът,тъът, тъът. С последни сили на духа пъхвам телефона в джоба на костюмарчето. Стъклата по ревера му ми напомнят, че вече нямам бира в ръката си. Нищо друго не ме интересува освен да си отворя нова, да запаля друга цигара и да стигна възможно най-бързо до тях. Вървя и всичко за размазва пред амен... Лежим си и гледаме небето. Сиви облаци го затулват, но те променят формата си- ту в птичка, ту в самолет.
- Ах, зайче, виж. Един лъч пробива сивата маса.
Обръщам глава и срещам блестящите й зелени очи. След малко ме облива сладостната наслада от устните й с вкус на ягоди. ....Обичам ягоди. А онази дали е усетила този вкус? Забелязала ли е колко тъжни могат да са очите й?....
- Хей, какво става? Добре ли си?
- Майка ми ме изгони.
Такава тъга не бях виждала.
- Не се притеснявай. Ще говоря с нея. А докато нещата се оправят, можеш да живееш при мен.
- Не, ти си имаш достатъчно проблеми с вашите. Не мога да...
- Заеби. Идваш и точка. С останалото ще се оправям аз.
...Мамка му тази бира свършва твърде бързо. А тя прегръща друга....
- Харесва ми, когато ме прегръщаш. Чувствам се сигурна. Утре ще дойдеш ли с мен да си потърся работа? Когато започна...
Сгушила се в мен като малко дете, тя кроеше планове за светлото бъдеще...където бяхме двете. А сега в леглото й се въргаля някаква мърла, която си няма на представа какво е да обичаш.
Времето е странно понятие. никога не е такова, каквото го искаш. Или ще бърза или ще се влачи. А с нея то не съществуваше....
Стигам до блока й. А сега какво? Ако се кача, ще ги убия и двете. Трябва да съм спокойна. Разсъждавай трезво, разсъждавай трезво, по дяволите! Може да е била сестра й. Или някоя братовчедка. Друго не може да е. Качвам се с разтуптяно сърце нагоре, чувайки смеховете им. Ще ме прегърне и ще каже "Запознайте се, това е братовчедка ми." После и трите ще се смеем на глупавите ми....Замръзнах. Братовчедите не се целуват така! Само в един момент всичко в мен умря. Втурнах се надолу. Ушите ми бучаха. Главата ми щеше да се пръсне. Всяка клетка от съществото ми крещеше.
Спрях чак, когато стигнах мястото, от където всичко започна. Бурята в главата ми не спираше- спомени, обещания, клетви. Тук и трябваше да свърши всичко.
- Мило
- Кажи, зайче.
- Искам един ден, когато...нали се сещаш...когато си отидем от този сят, и двете да лежим под това дърво.
Тези думи бяха изречени в деня с първия и последен за следващите хиляда години слънчев лъч. Волята й ще бъде изплънена. Но преди това трябва да помисля много внимателно как да изпълня всичко. Както казва Марк Твен, много е важно какви са последните ти думи. Искам всичко да е красиво, а не поредното сензационно заглавие по вестниците. Изведнъж в главата ми изникна нещо. Само трябваше да е на място, където няма да се изтрие. Счупих бутилката до мен, хванах едно стъкло и започнах да дълбая нашето дърво, точно както болката от изневярата дълбаеше сърцето ми.
Вече се смрачаваше, когато свърших. Сега само трябваше да й се обадя да дойде. А дали не е заподозряла нещо? Все пак друг път й се обаждам по-рано. Ще измисля нещо, ако се наложи. А днес се очертаваше да е хубав ден.
Слезна до града и даодх последните си кинти за още бира, цигари и телефон.
- Здрасти, зайче. Как си?
- Добре. В 'Дрогерия'-та съм. Ти къде си? Къде се губиш цял ден? Няма ли да идваш?
Обожавам припряното и гласче.
- Нормалните shits. Трябва да говоря с теб насаме.
- Ок. Ела и ще поговорим.
- Не мога. Едва се движа. Пачата днес хубаво ме подреди.
- Милото ми. Къде си? Аз ще дойда.
- Ела на нашето дърво. Аз съм близо.
- След половин час съм при теб.
Поредната цигара догаряше в ръката ми, когато тя се появи.
- Бебе- отекна звънкият й глас.
- Здравей, зайче.
- Кажи какво се случва.
- Почакай. Има време. Нека полежим и си представим звездите.
- Да знаеш, че си най-непоправимата романтичка.
Words like violence
Break the silence
Come crashing in
Into my little world
(колко подходящо за ситуацията)
Painful to me
(Обичам те, мое мило зайче)
Pierce right through me
(извадих ножа си тихо и го забих в сърцето й)
Прегърнах все още топлото й тяло, нагласих острието зад гърба си и се облегнах назад.
All I ever wanted
All I ever needed
Is here in my arms....
************
Сутринта беше точно толкова гадна колкото и предишната. Но все пак нещо беше различно. От блок 39 не се чуваха крясъците на една смачкана от живота (и съпруга си) майка и трошенето на бирени бутилки. Една млада дама не извършваше обичайните си задължения върху някой мъж, а плачеше в прегръдките на млада полицай. Той от своя страна беше в не по-малък шок от видяното в края на първата си нощна смяна. На поляна малко извън града лежаха вкочанените в последна прегръдка тела на две момичета. И над всичко това като заклинание светеха прсяно издълбаните букви на голямото дърво:
And the raven, never flitting, still is sitting, still is sitting
On the pallid bust of Pallas just above my chamber door;
And his eyes have all the seeming of a demon's that is dreaming,
And the lamp-light o'er him streaming throws his shadow on the floor;
And my soul from out that shadow that lies floating on the floor
Shall be lifted - nevermore!
Subscribe to:
Posts (Atom)
