https://www2.blogger.com/comment.g?blogID=35952396&postID=116893694103946007
защо ми трябваше да чета блога ти? този пост върна толкова много неща. дълбоко покрити неща, с толкова много труд и усилия....защо ти трябваше да го пишеш? знам, че блогът е за това, но все пак....много ме натъжи, защото вие имате себе си., а аз вече съм далеч. и няма да се върна назад. и нещата се промениха много. и дано някой ден се срещмен отново. и нещата да са по-хубаво от преди. защото и трите ще сме по-отоговорни, следователно по-луди. липсвате ми ей. и не искам да се прибирам в стара загора. просто ще ми е по-лесно така. да си се чуваме, да си говорим, аз да знам все по-малко за вас, както и вие за мен. преди имах нуждата за всяко нещо да ви се обадя, да ви кажа, да ми кажете, че много ме прегръщате и целувате. постепенно преминах само да хващам телефона, да набирам някоя от вас двете и да затварям преди още да има сигнал. това ме успокояваше. знаех, че в този момент съм близо до вас, някоя от вас ще си помисли за мен и ще ми се обади ей така без повод. минах и през късните обаждания от строежа, когато някоя песен ми връщаше спомени от времето, когато бяхме заедно. имах нуждата да ви събудя и да ви кажа 'ОБИЧАМ ВИ', 'липсвате ми', 'не искам повече да се разделяме, защото някакси сте станали част от мен и не мога да съм цяла без вас'. тогава наистина не можех, бях в бялата пустиня, където не знаех точно коя съм аз и какво се случва с мен. после си поговорих с ели и реших да се махна от там. и така дойде новата година. и нещата започнаха да се променят. празнувах я без вас. чухме се и тогава осъзнах, че аз вече не съм част от вас. защото вие взаимно се допълвате и сте си достатъчни една на друга. аз вече съм външно тяло, част от миналото. и така трябва да бъде. нещата си вървят по своя естествен ход. само, че аз не исках да го приема и се борих срещу това с всички сили. игубена енергия. сега вече ми е достатъчно само да си помисля да ви звънна. и това ми помага, защото знам, че ви има и че сте една до друга. не го губете това. ама никога. прегръщам ви, целувам ви, пазете се :-)
и май Богомил Райнов ще се окаже прав, че няма нищо по-хубаво от лошото време....

https://www2.blogger.com/comment.g?blogID=17002759&postID=114787481294884604
не намирам това отношение за правилното. нали уж трябва да се учим на толерантност. и ако някой се пита защо да проявяваме търпимост и толерантност към такива груби хора, ще му кажа, че този разговор е тенденциозен и насочено нападателен.... прочетете всичко внимателно и ще разберете, че забележките ми имат смисъл и логика, дори без да познавате Габи.....
просто в момента съм бясна на българската ни преднамереност към македонците и как някакви пишлемета си мислят, че ще станат голямата работа, ако наклепат някой македонец в грубост. но тогава идва резонният въпрос кой изглежда жалък. със сигурност не съм нито аз, нито Габи.