размисли (първа част)

чакам, но защо чакам? чакам един поглед. това е най-глупавото при мен. не искам разговор и лицемерие. не искам да лъжа. не и сега. всичко е толкова хубаво и зелено. дори леко хладно. 'маскирала' съм се, за да не ме познае. за да открадна този поглед. и колкото повече време минава, толкова по-чсно ми става, че няма кого да чакам.
а чакането е хубав занаят. предполагам има професионални чакачи (1. не правете асоциация с чукачи. няма нищо общо! 2. не е чакащи, защото те има кого да чакат). като се замисля, разбира се, че има професионални чакачи. те дори си имат и йерархия, но ен го знаят, защото си нямат профсъюз, нито клуб. все пак това е една доста недоходоносна професия. ето и нивата чакачи:
1. на върха на пирамидата са, разбира се, стоят най-сериозните. това са тези, които чакат своя шанс в живота. те са неудовлетворени от работата си, от държавата си, от живота си. характерното за тях е, че не правят нищо, за да променят положението. просто чакат, а дори не знаят какво чакат. просто чакат.
2. втората категория са чакащите любовта. не търсят, не харесват. чисто и просто чакат 'принца на бял кон'. в нашето съвремие принца в сребрист Мерцедес/БМВ/Ауди/и всяка друга лъскава кола. характерното за тях е, че въздишат по 'романтичните' мачовци от филмите и си остават само с това.
3. най-ниската категория чакачи са тези, които стоят на някое място и наблюдават. те всъшност никого не чакат, по-скоро дават претенцията за това. маскират се и гледат хората. това аз съм нарекла комплекса 'Биг Брадър'. в интерес на истината това е един добър начин да се опознаят човешките реакции. характерното за тези чакачи е, че имат бира под ръка, цигари, книга, тетрадка и химикал (или всякакви варизции на хартия и пособия за писане).
аз спадам към последния тип и се надявам да не се 'изкача' по стълбицата. може пък някой ден да издигна лозунга 'чакачи от всички страни- съединявайте се'. и тогава току чиж всеки осъзнае нещото, което чака и да започне да го търси. но за търсещите някой друг път.
image: BlueBlack www.blueblack.deviantart.com

.........

напоследък съм започнала да пуша много, отново...това мисля се дължи на топлото време и фактът, че прекарвам доста време навън. и в този ред на мисли се замислих за зимата. не е ли тя подценяван сезон? какво му е лошото да си седнеш на топло, да чуваш как огънят унищожава поредното дърво, да мирише на готвено около теб, а вън да е студено? няма нищо лошо. свиваш се в някое ъгълче и наблюдаваш хората. защо ти е да се депресираш?
излизаш навън. студено е, но ти знаеш накъде отиваш и си целенасочен. а сега какво е? видиш се с някой, чакал си го толкова време и накрая започва едно препиране 'къде да отидем' 'ми не знам, ти кажи' 'не, ти кажи' и така може да мине цялото време на срещата. пък и в самото чакане има нещо глупаво и безцелно, но за това в друг пост. та през зимата винаги знаеш накъде отиваш, а ако не знаеш, тогава ти си знаеш, че за никъде не бързаш и просто вървиш.
много лекари и психолози си блъскат главите да докажат как през зимата сме изпадали в депресия, летаргия и дрън-дрън. ами тогава защо през пролетта се чувстваме по-уморени? пролетна умора. и това е доказано. ами през лятото защо? заради горещината. пак готов отговор. кой сезон остана...сетих се- есента. тогава заради отиващия си сезон. и като се сложи чертата какво излиза? ами ние целогодишно си имаме причина да сме депресирани. защо тогава само зимата дискиминираме, а не се наслаждаваме на това, което имаме? защото сме изрУди и не намираме щастието. поставяме си големи цели, които не се изпълняват веднага и ние решаваме, че сме неудачници. взели сме решение през зимата- тя е виновна. взели сме го през пролетта- пак тя е виновна (разбуждала хормоните). вземи го през лятото, но да не кажеш после, че горещината и морето не са ти подействали добре. а ако вземеш да се решиш на начинание през есента, запомни- дърветата и листата нямат нищо общо с твоята себичност и мания за величие.
едничката мисъл ми беше, че зимата не е толкова лош сезон. ние сме лошите. не променяме себе си, а търсим да променим околната среда. все някой друг ни е виновен- я времето, я сезоните, я политиците, я европейският съюз, я америка, я русия. изобщо ние си имаме широк набор от виновници. но никога не сме ние!!!!
аз никога не съм била оптимист. все пка едно знам със сигурност, че голямата цел е невъзможна без малките помощни целички. и въпреки това няма никакъв смисъл ако не се прекара през сърцето. само така може да се добие истинско уважение към себе си и самочувствие :)
и тъй като много се отплеснах, ще спра. откакто те съзадох, имам толкова много да ти кажа, да ти споделя. разтоварвам се невероятно. не знаех, че съм имала толкова мисли в главата си :)

за една жена, която все още е дете

в момента съм твърде объркана, за да дам някакъв логичен ред на мислите си. пък и на кого му пука!
това е човекът, когото никога няма да мога да изоставя, но който успя да ме умори и да убие всичката надежда в мен. чувствам се като измет, като боклук, като нещо ужасно долно и безполезно. досега мислех, че помагам на хората да израстнат по един или друг начин. е не. не е така и тя го доказа много убедително. представи си, тя е само на 16, а изглежда така. или тя е вече на 16, а се държи като малко дете. дори сега като гледам снимката ми е изключително трудно да пиша....виждам нея, изкусителката, красивата жена, тази от песента Елмаз и стъкло. но в тези очи съм виждала и Човекът Стела. страх, безизходица, молба за помощ, любов. но съм виждала и безразличие, виждала съм тези очи как гледат други...мъже
знам, че тя не може да ми даде това, от което се нуждая. и никога няма да може. но не мога повече да понасям да съм придатък към нея. досега я пазех, отбивах ударите от нея. време е да ги посрщне сама, да усети отговорността. ОМРЪЗНА МИ АЗ ДА СЪМ ИЗЛИШНАТА НА МАСАТА. тя ме умори от хората. писна ми, писна ми, писнамиписнамиписнами. тя е дете, което не иска да порастне, не иска да разбере що е това отговорност. не знам какво всъшност иска. може би да изглежда добре, да се харесва на мъжете, да флиртува, всички да я обичат. а мен ми писна от липсата на внимание. да, това е!!! тя не може да ме разбере, не мога да споделя с нея моя град, не мога да и покажа красотата и, красотата около нея. просто вече нямам сили....сега ще се отдалеча от нея, но без да и напомням за себе си. нека видим кога ще се сети. когато се засечем, аз няма да и показвам, че ме боли, че вътре от мен не е останало почти нищо. и да и го покажа тя ще се разплаче и толкова, няма да се замисли защо и как. просто тя ще се превърне в поредния зрител на театъра наречен мой живот. преди, когато ми казваше, че ще и липсвам, се лакаех. сега ми е гадно, когато ми го казва, защото знам, че не е така. ще дойде нов мъж в живота и, който ще я мачка, тя ще му търчи подир гъза и после още един и още един.....
това е тя. аз видях в нея човекът и това ми коства много. който види това някога, нека не се заглежда много в тези очи, защото цялата отговорност си е негова. аз съм го предупредила...
събирам остатъците от достойнството и личността си и отивам да ги залепя някакси в съня....

умора

пролетта дойде и аз се уморих. птичките, пчеличките и всички досега-изпаднали-в-летаргия хора се събудиха, взеа да щъкат по света и да го заливат с помия (говоря за хората). а мен ми е глупаво. няма какво да правя. уморих се от шибаните ми 'приятели'. искам да си съществувам някак си, да не ме закачат особено и всичко ще е прекрасно. някой може да му каже зареждане на батериите. ами ок, въпреки, че не съм акумулатор. (сега отново си припомянм, че трябва да взема книжка, още един тъжен момент от моя така 'прекрасен' живот). то живот ли бе да го опишеш (П.Славейков). погледнато отстрани няма да ви се стори кой знае колко натоварващо, особено ако видите ухилената ми физиономия. истината е, че аз съм професионален лъжец. лъжа околните, че всичко става много лесно, че съм добре, че нямам кой знае какво да правя и си вея гъза наляво-надясно.
истината е, че аз съм едно кошче за емоционални боклуци. аз съм опората, на която всеки може да се опре, но когато аз започна да падам, просто ще се срутя и никой няма да забележи, защото това остава скрито за останалите.
но не си мисли, че не обичам да помагам на другите, обичам, аз живея с енергията на другите, но понякога ми се ще аз да съм на мекото диванче и някой друг да ме слуша. дори не и е необходим някакъв коментар. искам просто и друг да ме рабере, но тихо, спокойно. мен не ми е необходим психоаналитик. аз сама мога да установя от какво имам нужда и го намирам, но толкова ли е трудно да седнеш да изслушаш някого и очите ти да говорят с разбиране.
мечатя си за свободата да излезеш с някого, да легнеш на една полянка, да пушиш, да пиеш биричка и просто да потънеш в зеленото. нищо друго да не се чува освен птичките, листата и дишането на другия. тогава мислите се раждат чисти, реят се на воля и не е необходимо да ги оковавша в думи, другият просто ги усеща. това е толкоз просто и логично (Н.Вапцаров). но е изключително трудно. простите неща са най-трудни за изпълнение, а не трябва. хората трябва да се обичат, да се разбират, да не се карат и....това е най-шибаната утопия. мрете утописти
аз искам да ме оставят и да не ме закачат поне известно време.....
умора, тленност, грозота, разложение....

picture: patrickfinley http://patrickfinley.deviantart.com/

скъпи блог...

скъпи блог, обръщам се към теб така, защото смятам, че дневничетата с розови корици на момиченцата вече са на изчезване. аз лично никога не съм имала такова и мисля, че това е една от причините толкова трудно да споделям. пък и при сегашното положение и моята личност да си имам блог е нещо полезно, дори препоръчително....
не знам дали други хора ще те открият, не ми и пука особено. нещата, които ще съхраняваш няма да са мислите на един човек или някакви свръх умни и дълбокомислени изказвания. аз просто ще те превърна в моята реалност и не ме ебе какво виждат другите в теб...ти си отражение на мен, на моите мисли, но някак си по-свободно, без да притежаваш моите вериги. никой не ми е виновен, че съм си ги създала. няма да сложа тук старите си неща, поради простата причина, че ги има на твърде много места вече и твърде много хора са ги чели.
като за здрасти мисля that this will do

image: BlueBlack www.blueblack.deviantart.com