викам ви в лицата

не може ли човек да е объркан, да нахвърля мисли, просто да остави мисълта си свободна. не стига, че това си е достатъчно трудно и без всички обяснения след това. имала съм нужда от нещо, казала съм го. затова си направих блог. няма я вече романтиката на дневничето. защо ли не бях като нормалните момиченца да си пазя парфюмираните дневничета, да ги оставям уж небрежно на видими места до човека, който трябва да го прочете и после да се правя на обидена.....защо всички листи, които са събирали чувствата ми са изгорени? защото в тях не се е писало за любов, а за омраза, за гняв, за отмъщение. затова са горели.....
затова, защото един пожар на живо е доста опасен и може да изгори спомените пазещи любов, затова създадох този блог. да не се налага да го оставям свенливо пред погледите на всички, да мога да предизвиквам мини пожарчета под моя вещ контрол, но никога пожар....
ако тук основното настроение е мрачно, това не води до извода, че съм тъжен и мрачен човек, но да бъда пълноценна в живота си, трябва да концентрирам някъде негативната си енергия. защо да е в човек, когато може да е в машина?
народът изперкулясва. съдейки по себе си, след 4-5, максимум 6 години психиатрите ще са най-добрите приятели на...машините. ще вкаменим душата си в машините, те ще започнат да носят нашите черти, да говорят за чувствата ни. ние ще сме като надрусано желе, чакащо моментът да седне пред светещият екран, да спусне щорите,з ащото слънчевата светлина прави много гадни отражения върху монитора, и да започнем да блогваме, блогваме, чатим с други желета от "истинския" живот....тогава психологът ще отвори даден блог, ще остави коментар с рецепта и готово. ако пациентът упорства, тогава....тогава трябва да последва нещо много неприятно за психолога- среща с желето......
защо въобще трябва да стигаме до там? защо трябва страховете ни да ни спират от свободния полет на мисълта? защо вярваме на предрасъдаците си? толкова ли всички сме уверени в себе си, че смятаме преценката си за миродавна? не е ли практиката "опит-грешка" най-старият приом да се учим? толкова много защо и нито един отговор, защото човекът, който трябва да го даде бяга.....симулира мъдрост и чист поглед към света, а всъшност това е извинение да побегне още по-бързо......

странности

не мога да разбера какво става...всичко на пръв поглед е нормално, после има 'БУМ', сривове, кофти настроения, мисли....и отварям очи, премествам ги настрани от светлината на монитора...Слънцето ме блъсва и забива милиони игли в мозъка ми....и отново прекрасни картини започват да се редят пред мен....светът е красив, хората са щастливи....

не знам какво става вече....ядосвам се...бясна съм....защо хората ми казват 'не съм добре' и тръгват да търсят някого си, който в момента не е до тях? защо търсят невъзможната помощ?....защото....не знам какво става....

не може ли просто да си имаме доверие....не е ли най-лесно да поискаш помощ от човек, с когото си преживял много? който в момента е до теб?.....

всичко, което написах по-горе, нека не се смята, не се чете и т.н.
...объркана съм, балансите ми вече избиват...правя глупави грешки...просто
Давай за жизнь, давай брат до конца
Давай за тех, кто с нами был тогда
Давай за жизнь, давай брат до конца
Помянем тех, кто с нами был тогда.

Вх. N	Име	Конкурсен изпит	С думи	Оценка
20002	ИЛЯНА ЙОНКОВА СЕВОВА	БЪЛГАРСКИ ЕЗИК-предв.изпит	Добър	3.9
20002	ИЛЯНА ЙОНКОВА СЕВОВА	ИСТОРИЯ-предв.изпит	Мн.добър	4.5
20002	ИЛЯНА ЙОНКОВА СЕВОВА	АНГЛИЙСКИ ЕЗИК-предв.изпит	Мн.добър	4.8
20002	ИЛЯНА ЙОНКОВА СЕВОВА	БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА-предв.изпит	Мн.добър	5.4