не може ли човек да е объркан, да нахвърля мисли, просто да остави мисълта си свободна. не стига, че това си е достатъчно трудно и без всички обяснения след това. имала съм нужда от нещо, казала съм го. затова си направих блог. няма я вече романтиката на дневничето. защо ли не бях като нормалните момиченца да си пазя парфюмираните дневничета, да ги оставям уж небрежно на видими места до човека, който трябва да го прочете и после да се правя на обидена.....защо всички листи, които са събирали чувствата ми са изгорени? защото в тях не се е писало за любов, а за омраза, за гняв, за отмъщение. затова са горели.....
затова, защото един пожар на живо е доста опасен и може да изгори спомените пазещи любов, затова създадох този блог. да не се налага да го оставям свенливо пред погледите на всички, да мога да предизвиквам мини пожарчета под моя вещ контрол, но никога пожар....
ако тук основното настроение е мрачно, това не води до извода, че съм тъжен и мрачен човек, но да бъда пълноценна в живота си, трябва да концентрирам някъде негативната си енергия. защо да е в човек, когато може да е в машина?
народът изперкулясва. съдейки по себе си, след 4-5, максимум 6 години психиатрите ще са най-добрите приятели на...машините. ще вкаменим душата си в машините, те ще започнат да носят нашите черти, да говорят за чувствата ни. ние ще сме като надрусано желе, чакащо моментът да седне пред светещият екран, да спусне щорите,з ащото слънчевата светлина прави много гадни отражения върху монитора, и да започнем да блогваме, блогваме, чатим с други желета от "истинския" живот....тогава психологът ще отвори даден блог, ще остави коментар с рецепта и готово. ако пациентът упорства, тогава....тогава трябва да последва нещо много неприятно за психолога- среща с желето......
защо въобще трябва да стигаме до там? защо трябва страховете ни да ни спират от свободния полет на мисълта? защо вярваме на предрасъдаците си? толкова ли всички сме уверени в себе си, че смятаме преценката си за миродавна? не е ли практиката "опит-грешка" най-старият приом да се учим? толкова много защо и нито един отговор, защото човекът, който трябва да го даде бяга.....симулира мъдрост и чист поглед към света, а всъшност това е извинение да побегне още по-бързо......
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
3 comments:
с предпоследния абзац съм съгласен. блогването е още една проява на анонимна публичност в необятния интернет. наистина има хора които не могат без него или поне не могат да се държат ‘нормално’ без да са били скоро в мрежата по един или друг начин.
всъщност интернет предлага голяма кошница с лесно достъпни потребности и покрай това мързеливо потребление на услуги лесния човешки живот става ‘още по-лесен’ нищо че те прави зависим. с една или повече връзки винаги можеш да сравниш това със всичко останало.
темата която си захванала в блога си може да бъде много разисквана но вече е правено много пъти с различно хора на различни места. посланието което се върти в главата ми е че всеки трябва да умее да прецени за себе си до колко да допуска тази зависимост ‘интернет’ до се бе си… защото дори тук можеш да бъдеш наркоман.
защото ми е по-лесно да напиша ,че я обичам.. от колкото да й го кажа.защото аз наистина я обичам.а не мога да й го обясня с думи.. мога да го напиша.. било то на белия лист или белият екран.. да го напиша.. защото може би не искам тя да знае.. не искам да зная ,че я боли заради мен.нито обратното...
nanera, напоследък се явяваш като един трезв глас от действителността в моя душевен свят и ме караш да погледна на 180 градуса. мерси :)
eowin, ......обичта не е необходимо да се казва. необходим е само един жест. само едно действие. ОБИЧАМ ТЕ :)))))
Post a Comment