the power of love

They say that into each life , some rain must fall.
but does it have to fall so hard
and should it really be so red?
I only wanted to hold you
one more time
But don't worry
By the time you find me
I'll have washed away the tears

Note:кликни върху изображението, за по-добър изглед

i can't weep only cry
i can move i deny
see my smile
eat, eat, eat
fe,fe, feed
you so damn sweet
she's cal-ling
she's cal-ling
she's my heroine
she's my heroine
fingers going down, down
she's my heroine
your too weird creep, creep, creep,
smily faces so discrete
la, la, lover
evil eyes i can't sleep
for her lies
she's calling she's crawling
she's my herione
she's my heroine
fingers going down, down
she's my heroine
smashed you in the face
up against the wall
still your secrets safe
(there's) no-one i can call
she's my heroine

човек си остава нарцис. и защо не. нашата абсолютна душевна половинка е една на 6 милярда и шансът да я срещнем е също толкова 'оптимистичен'. и ние сме си намерили компромисен вариант (че как иначе!). хващаме се за трохичка и създаваме хляб, или поне това се опитваме да направим. после защо хлябът бил горчив. виждаме човек, намираме нещо общо с него (в бонус точки идва и добрият вид) и започваме да излизаме по-често с него. в един прекрасен момент в главата ни се заражда мисълта, че сме влюбени. тъй като прекарваме много време с него, мислите ни започват все повече да са свързани с този човек. и бавно образът му се изкривява през нашата призма- започваме да наслояваме собствения си образ, това което искаме да сме и другите да виждат в нас, върху намерените по-близки или по-далечни сходства. вече сме хлътнали здраво. ходим като ударен хеликоптер от РПГ, всичко е прекрасно...до ммомента на 'отрезвяването'. първото разочарование. нищо, случва се. второ, трето, четвърто....прекрасният ни проектиран образ се разпада, защото другата личност яростно пробива розовата пелена, създадена от нас. за съжаление не винаги сме готови да приемем другия такъв какъвто е. тогава 'любовта' умира. а дали въобще е възможно да съществува....

замина

Квик замина. ама наистина. не някъде наблизо. а като една птичка отлитна на юг. и ще ми донесе буркан със слънчеви лъчи. :)
но наистина ще ми липсва.....
лек път, мило квик, и още по-успешно завръщане {}{}{}{}

чуствам се добре. наистина. неочаквано чак. не знам до кога ще продължи така. но не искам да мисля за после. така ми харесва- тук и сега. по-добре е. немисленето за утре било много полезно.
и пак любими хора заминават. не е много честно. тази мобилност на младите започва да ми омръзва. искам, искам, но нямам право на това!
anyway. това е позитивен пост. и такъв ще си остане. София е лудница. в буквалния смисъл на думата. и дано тези дни и Стара Загора да стане такава лудница. днес ще се разбере. Зара и Диди са точно толкова ненормални, колкото и аз и една идея отгоре :P
времето се стопля (засега) и от това ми става още по-добре. прекрасно слънчево време. и се прибирам и ще се разбия и .....така. не мога да напиша нищо повече, защото усмивката ми закрива всичкоооооооооо