Thursday, April 27, 2006

за една жена, която все още е дете

в момента съм твърде объркана, за да дам някакъв логичен ред на мислите си. пък и на кого му пука!
това е човекът, когото никога няма да мога да изоставя, но който успя да ме умори и да убие всичката надежда в мен. чувствам се като измет, като боклук, като нещо ужасно долно и безполезно. досега мислех, че помагам на хората да израстнат по един или друг начин. е не. не е така и тя го доказа много убедително. представи си, тя е само на 16, а изглежда така. или тя е вече на 16, а се държи като малко дете. дори сега като гледам снимката ми е изключително трудно да пиша....виждам нея, изкусителката, красивата жена, тази от песента Елмаз и стъкло. но в тези очи съм виждала и Човекът Стела. страх, безизходица, молба за помощ, любов. но съм виждала и безразличие, виждала съм тези очи как гледат други...мъже
знам, че тя не може да ми даде това, от което се нуждая. и никога няма да може. но не мога повече да понасям да съм придатък към нея. досега я пазех, отбивах ударите от нея. време е да ги посрщне сама, да усети отговорността. ОМРЪЗНА МИ АЗ ДА СЪМ ИЗЛИШНАТА НА МАСАТА. тя ме умори от хората. писна ми, писна ми, писнамиписнамиписнами. тя е дете, което не иска да порастне, не иска да разбере що е това отговорност. не знам какво всъшност иска. може би да изглежда добре, да се харесва на мъжете, да флиртува, всички да я обичат. а мен ми писна от липсата на внимание. да, това е!!! тя не може да ме разбере, не мога да споделя с нея моя град, не мога да и покажа красотата и, красотата около нея. просто вече нямам сили....сега ще се отдалеча от нея, но без да и напомням за себе си. нека видим кога ще се сети. когато се засечем, аз няма да и показвам, че ме боли, че вътре от мен не е останало почти нищо. и да и го покажа тя ще се разплаче и толкова, няма да се замисли защо и как. просто тя ще се превърне в поредния зрител на театъра наречен мой живот. преди, когато ми казваше, че ще и липсвам, се лакаех. сега ми е гадно, когато ми го казва, защото знам, че не е така. ще дойде нов мъж в живота и, който ще я мачка, тя ще му търчи подир гъза и после още един и още един.....
това е тя. аз видях в нея човекът и това ми коства много. който види това някога, нека не се заглежда много в тези очи, защото цялата отговорност си е негова. аз съм го предупредила...
събирам остатъците от достойнството и личността си и отивам да ги залепя някакси в съня....

2 comments:

joky said...

И на мен ми е уморено. Но все някой 'гад' се намира, който да ми вдъхне сила. :)

joky said...

няколко месеца по-късно искам да добавя, че Стела успя да убие всичко човешко в себе си и стана просто една кукла. докато аз се оправих, за да хлътна отново. но вече с по-голям опит. поне знам как да не си строша много главата :)