.........

напоследък съм започнала да пуша много, отново...това мисля се дължи на топлото време и фактът, че прекарвам доста време навън. и в този ред на мисли се замислих за зимата. не е ли тя подценяван сезон? какво му е лошото да си седнеш на топло, да чуваш как огънят унищожава поредното дърво, да мирише на готвено около теб, а вън да е студено? няма нищо лошо. свиваш се в някое ъгълче и наблюдаваш хората. защо ти е да се депресираш?
излизаш навън. студено е, но ти знаеш накъде отиваш и си целенасочен. а сега какво е? видиш се с някой, чакал си го толкова време и накрая започва едно препиране 'къде да отидем' 'ми не знам, ти кажи' 'не, ти кажи' и така може да мине цялото време на срещата. пък и в самото чакане има нещо глупаво и безцелно, но за това в друг пост. та през зимата винаги знаеш накъде отиваш, а ако не знаеш, тогава ти си знаеш, че за никъде не бързаш и просто вървиш.
много лекари и психолози си блъскат главите да докажат как през зимата сме изпадали в депресия, летаргия и дрън-дрън. ами тогава защо през пролетта се чувстваме по-уморени? пролетна умора. и това е доказано. ами през лятото защо? заради горещината. пак готов отговор. кой сезон остана...сетих се- есента. тогава заради отиващия си сезон. и като се сложи чертата какво излиза? ами ние целогодишно си имаме причина да сме депресирани. защо тогава само зимата дискиминираме, а не се наслаждаваме на това, което имаме? защото сме изрУди и не намираме щастието. поставяме си големи цели, които не се изпълняват веднага и ние решаваме, че сме неудачници. взели сме решение през зимата- тя е виновна. взели сме го през пролетта- пак тя е виновна (разбуждала хормоните). вземи го през лятото, но да не кажеш после, че горещината и морето не са ти подействали добре. а ако вземеш да се решиш на начинание през есента, запомни- дърветата и листата нямат нищо общо с твоята себичност и мания за величие.
едничката мисъл ми беше, че зимата не е толкова лош сезон. ние сме лошите. не променяме себе си, а търсим да променим околната среда. все някой друг ни е виновен- я времето, я сезоните, я политиците, я европейският съюз, я америка, я русия. изобщо ние си имаме широк набор от виновници. но никога не сме ние!!!!
аз никога не съм била оптимист. все пка едно знам със сигурност, че голямата цел е невъзможна без малките помощни целички. и въпреки това няма никакъв смисъл ако не се прекара през сърцето. само така може да се добие истинско уважение към себе си и самочувствие :)
и тъй като много се отплеснах, ще спра. откакто те съзадох, имам толкова много да ти кажа, да ти споделя. разтоварвам се невероятно. не знаех, че съм имала толкова мисли в главата си :)