Константин Симонов

Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди,
Жди, когда снега метут,
Жди, когда жара,
Жди, когда других не ждут,
Позабыв вчера.
Жди, когда из дальних мест
Писем не придет,
Жди, когда уж надоест
Всем, кто вместе ждет.

Жди меня, и я вернусь,
Не желай добра
Всем, кто знает наизусть,
Что забыть пора.
Пусть поверят сын и мать
В то, что нет меня,
Пусть друзья устанут ждать,
Сядут у огня,
Выпьют горькое вино
На помин души...
Жди. И с ними заодно
Выпить не спеши.

Жди меня, и я вернусь,
Всем смертям назло.
Кто не ждал меня, тот пусть
Скажет: - Повезло.
Не понять, не ждавшим им,
Как среди огня
Ожиданием своим
Ты спасла меня.
Как я выжил, будем знать
Только мы с тобой,-
Просто ты умела ждать,
Как никто другой.
1941

Чакай ме и аз ще се върна,
просто ме чакай,
когато си тъжна,
когато дойдат жълти дъждовете,
когато завали снегът,
когато настъпи горещото лято..

Чакай ме, когато другите вече не чакат,
забравили вчерашния ден.
Чакай ме, когато отдалеч писма не идват,
когато всички вече не чакат.
Чакай ме и аз ще се върна,
не вярвай на тези, които мислят,
че е време да се забрави....

Нека да повярват и син и майка,
че мен ме няма...
нека и приятелите, седнали около огъня,
пиещи горчиво вино,
за помен на душата ми...
се уморят да ме чакат.
Не бързай да отпиваш с тях от виното...

Чакай ме и аз ще се върна.
Нека този, който не ме е чакал да каже...
"Имаше късмет"...той няма да разбере,
че около огъня със своето очакване,
ти ме спаси...
Как съм оживял ще знаем само аз и ти.
Просто ти умееше да чакаш, както никой друг.