разбити и изгубени мечти. много е гадно и боли. надяваш се. всеки изпит е едно обеание към себе си. или знеш, че не си доволен или си доволен. и след това някой си решава, че не ти харесва стила и за еди-каква си грешка ти взима максимума, който може да ти вземе. другият пък имал амбиции за софия и никъде другаде. ами аз ако искам на луната? и всеки по дяволите трябва да ме пита как съм какво ми има и т.н. ами разочарована съм, защото положеният труд не се връща. безсънните нощи не се връщат, счупените зъби също, нито кървяите венци и пръскаата се от болка глава се оправят. изобщо всичко в момента здраво съкс.
оставете си ме да страдам сама. не ми е необходимо вашето съчувствие, коментари и дълбокомислени съвети. не ми трябва вашето милостиво отношение. искам свобода на избора, а не да съм притискана от всички страни.
съжалявам, че не пиша нещата анализирано и подредено, както си мислех да направя, когато се прибера. те просто се изпариха...