най-накрая си влезнах в глупавия блог. много е тъпо да си забравиш потребителското име и паролата. добре, че съм досетливо дете и се сетих след хилядния опит и почти отказала се. какво ли не прави чоек, когато е бесен. и изведнъж всичко се оправя. поемаш дъх два-три-пет-десет-педесет пъти, усмихваш се и всичко е на шест. : )

та исках да напиша от доста дълго време, че все пак ще замина за София. приеха ме каквото аз си исках и сега остава да ме приютят на общежитие. мисля, че тогава ще започна истински да живея, без да се притеснявам от предрасъдаци, от наблюдатели и т.н. само не знам приятелите и познатите ми като видят истинската, властна и непоколебима Иляна, дали няма да се стреснат сериозно.

намислила съм нещо. след третото преобръщане на стомаха ми (НЕ Е ОТ АЛКОХОЛ!!!!), реших нещо вътрешно за себе си. и ще се разбере като успея. най-малкото тук ще загатна нещо.

тази вечер нещо ме носи на крилете си. и не го казвам образно. прибрах се за два пъти по-малко време пеша. опитвала съм да смъквам време, но то не е падало под 18 минути. а сега изминах същото разстояние за 10. все едно летях. нещо се отвори в мен. не знам какво, нито на къде ще ме отведе. не ми и пука особено. времето ще покаже. всички откраднати мигове ще покажат.

лека нощ и приятни сънища, miss johnson : )